Петък, 23 Юли 2010г., информационна агенция chernomorie-bg

Визитка

Дата на раждане: 14 април 1972 г.

Образование: Висше икономическо – магистър по маркетинг

Заемана длъжност в момента: управител на "Пепеляшка" ООД; Регионален координатор на "Движение Гергьовден"

Семейно положение: женен с едно дете

- Г-н Маринчев, ако трябва да се опишете с три думи, кои биха били те?

- Три думи? Успяхте да ме провокирате още в началото. "Човек на път"!!! Три думи, но ще се наложи да дам малко пояснения. Пътят е движение, движението е живот, застоя и кристализацията на съзнанието ми създава усещането за загуба. Човек трябва постоянно да опитва да се развива, казвам опитва, защото това е по-важно от самия резултат. Не можеш да бъдеш добър и първи във всичко, но това не трябва да е основание да не пробваш.

- Традиционно денят на българина започва с чаша кафе. Началото на вашия ден вписва ли се в тази традиция?

- О, да. Но в моя случай е по-точно да се каже - чаши кафе. Ставам доста рано и използвам времето докато другите членове на семейството спят да прегледам новинарските сайтове и да напиша някой коментар в социалните мрежи, ако нещо от прочетеното ме е провокирало.

- Планирате ли ежедневието си и успявате ли да избягате от рамките, които заеманата от вас длъжност налага?

 - Е за съжаление във времето, в което живеем и отговорностите, които съм поел не могат да минат без известно планиране. Но нямам усещането, че живея в рамка и в голяма степен това се дължи на факта, че съм от този тип ръководители, които насърчават хората си да мислят самостоятелно и да поемат повече отговорности. Избягвам да работя с хора, които чакат ясни указания за всичко и ако не ги получат са способни цял ден да гледат в една точка. Този подход крие разбира се известни рискове, но е по-важно човек да е въвлечен и емоционално в това, което прави, а не просто да е проводник на чужда воля. "Аз го направих" е изключително мощен мотиватор кореспондиращ с творческото начало на човека, и смятам да доразвивам този подход на ръководене. Един от най-големите му предимства е това, че при правилното му прилагане ти остава време и за други неща. А на практика и едва ли е възможно и да действам по друг начин. Ежедневно обслужваме над сто клиента и обекта и ако трябва лично да контролирам този процес ще ми стигнат силите само за това да създам повече хаос. Примери за това около нас, колкото искате!

- В коя част от денонощието успявате да впишете вашите минути за отмора?

- Още от времето, когато учех архитектура и се налагаше да чертая много съм запазил нощта за това. Най-вече заради тишината. За мен отмората е книга, музика, добър филм и трите обичам да консумирам на тихо, още повече че книгите, които чета искат сериозна концентрация. Плащам и сериозна цена за това най-вече с отслабеното си зрение.

- Лекарите най-често съветват да избягваме стреса и претоварването. Възможно ли е това да се случи в динамичния живот, който водите?

- Дали е възможно не знам, но поне всеки е длъжен да опита. Стресът е психологически проблем свързан най-вече със страховете и негативните емоции и поне аз търся адекватни решения именно в тази посока.  Харесвам източната философия и психология, помагат ми да погледна на живота под друг ъгъл и при мен определено върши работа. Смятам, че човек сам трябва да намери решение за себе си, едва ли има универсален "аспирин". Важното е да търси и да обича, и вярва в това, което прави. Не съм срещал човек обичащ професията си да се оплаква от прекалена умора. Знаете сентенцията: "Прави това, което обичаш и никога няма да работиш".

- В последните години политиката стана ежедневие. Научиха ли се политиците да решават проблемите на хората, без да се натрапват с излишен популизъм и демагогия?

- Това е реторичен въпрос и не е моя работа да му давам отговор. Отговора го дават избирателите и ако погледнете резултатите от всички проведени до сега избори ясно се вижда, че все още търсим и формула, и конкретните политически изпълнители. Минахме и през класически модели и през чисто популистки, демократични, и по авторитарни... този процес ще продължи! Опитвам се да гледам обективно на тези процеси, ние сме общество, което тепърва си изгражда имунната система срещу политическия популизъм и демагогия. Стара истина е, че никой политик не е надраснал собствените си избиратели, а по нашите географски ширини това е особено вярно. Всеки ден чрез медиите разни умници ни обясняват, колко бил прост народа, политически неграмотен, незаинтересован, прехвърлял собствените си отговорности на друг и т.н. Не мисля, че с обиди и нихилизъм ще се пробуди по-активно обществено съзнание, но силно се надявам да доживея времето, в което българина ще избира политиците си така както избира и личен лекар на детето си. Тогава много бързо се информираме кой е най-добрия, методи на лечение, биографии... Давам този пример, защото поне за мене е доста показателен, че изброените по-горе негативни оценки въобще не са меродавни, а всичко е въпрос на мотивация и приоритети.

- Когато се сблъскате с даден казус, как избирате най-безболезнения начин за решаването му?

- Трудно ми е да представя някаква универсална формула. Зависи от конкретния казус и дали засяга индивидуални интереси или по-голям кръг от хора. В индивидуални предпочитам въобще да не участвам. Правя компромиси, ако става въпрос за лични интереси поради факта, че енергията и ресурсите необходими да защитаваш собственото си его като правило са повече от защитаваното. Не е приятно, но със сигурност е по-мъдро. Но ако става въпрос за интересите на по-голяма група от хора било то мои служители или да речем обществените каузи, които съм защитавал в Бургас през годините, няма сила която да ме спре.  Като цяло вярвам в силата на диалога и правилното аргументирано излагане и защитаване на позиции, за съжаление средата и хората стават все по-агресивни и озлобени и трудно се постигат компромиси от което разбира се губят всички!

- Повече от година кризата властва в живота ни. Научихме ли се да живеем в условия на криза и как може да я преодолеем без да се оплакваме?

- Ние сме родени в криза, не само че сме научени да живеем в нея, ами май друг живот и не знаем! Тази глобалната беше голям шанс за нас, бидейки външна да ни даде възможност за обединение и общо обществено усилие за справяне с последствията, нещо, което не се получи. Отново се търси виновник и дори да се намери и посочи от това нищо не произлиза. И казано с други думи духовната и нравствената криза, в която сами се вкарахме е много по-страшна от финансовата. Тя последната ще мине рано или късно, но справянето с друга изисква много повече индивидуални и обществени усилия и най-вече вяра в доброто начало на  човека до нас. Този, с който работим, живеем, срещаме на улицата. Имам чувството, че всеки е изградил една непробиваема крепост около хората които обича и всички останали обстрелва с картечница. Така няма да стане. Що се отнася до финансовата криза – спомням си Виденовата зима и как за две седмици загубих всичко, което изграждах с години. Тогава си мислих, че това е краят и трудно ще мога да се съвзема от този шок, но после последваха наистина няколко много добри години. Така че съветвам хората да гледат на тези процеси по трезво и прагматично и да приемат спадовете като част от живота.

- Какво не ни стига за 20 години преход, за да живеем по-добре и по-често да се усмихваме?

- На част от въпроса отговорих по-горе. За мен най-големия проблем е разделението и злобата. Виждал съм толкова много добри и общозначими начинания да се провалят заради дребнави лични пререкания, че направо ми се плаче. Няма как да живеем по-добре, ако не се уважаваме един друг и не правим компромиси в името на по важни цели. И да не звуча като проповедник ще дам конкретен пример: Спомняте ли си кампанията по провеждането на референдума за петролопровода? Личности и цели партийни организации, които преди това, а и в момента не могат да се понасят и постоянно се дискредитират едни други заедно ръка за ръка обикаляхме всички населени места в общината подавахме си микрофона на импровизираните митинги имахме обща кауза: Бургас и чистотата на морето. Ако това сътрудничество беше се запазили сигурен съм, че това, което се свърши за града през последните три години щеше да бъде в пъти повече. Това имам предвид! Ще дам и обратния пример: В блока, който живея се скъса въжето на асансьора и трябваше да съберем по 2.00 лева на семейство за ново. Най –честия отговор който получаваше женицата имала глупостта да ходи от врата на врата и да събира парите е бил: "Събери другите и ела да ти дам последните 2 лева". Събирахме ги 11 месеца – блока е 16-етажен. Затова сме тъжни и намръщени. И прехода ни не е 20 години, а откакто сме станали държава. И ще продължи докато се научим. Карма!

- В ежедневието си срещате хора с различни съдби. Кое лице не може да забравите?

- Да имам щастието или нещастието да познавам хиляди хора. Не мога да забравя лицата на хората работили 20-25 г. в едно предприятие при съкращаването им след приватизацията. Хора тесни специалисти, изпълняващи рутинни дейностти с години, при това строго профилирани и специфични, които в един момент трябваше да излязат на свободния пазар и да правят нещо друго. Страхът и ужасът, които се четеше в очите им е нещо, което дълго време ме преследва. Затова и започнах с това, човек постояно трябва да се образова, да придобива нови умения така сам извоюва свободата си!

- Умее ли българина да влезе в храм, да запали свещ и да се помоли с чисто сърце, без корист?

- Срещал съм изключително духовни хора, които не ходят в църкви и не палят свещи, същевременно точно тези, които ги събаряха /църквите/ първи се навряха вътре след промените и така до наши дни. Това, което искам да кажа е, че връзката ни с Бог не се нужда е от храмове, свещи и посредници. Учители – да. За съжаление посветените хора все по-рядко се срещат между нас, а и да ги срещнем едва ли ще ги познаем. Православната църква все още е длъжник на обществото и се надявам в скоро време да се справи със собствените си "светски" проблеми и поне да бъде на висотата на собствените си претенции за духовен водач.

- Ако имахте шанса, какво бихте променили в живота си и този на бургазлии?

- В личен план ми се иска да бъда по-организиран, по-малко ленив и по-ефективен в делниците си. Случвало ми се е макар и рядко в състояние на афект или поради глупост да нараня някого чрез словесни излияния и после това ми тежи. Ако имах възможност бих си го спестил, още повече че не ми е донесло някакво удовлетворение по-скоро усещането за слабост. Що се отнася до съгражданите си не мисля, че трябва да им давам съвети по-скоро ги призовавам да продължим с малки но сигурни стъпки това което започнахме преди няколко години, не случайно Бургас все по-често се дава за пример в не една област и разбира се да бъдем по толерантни един към друг, защото за хубаво или лошо животите ни са преплетени да вървят заедно.

- Каузата заради, която бихте загърбили принципите си?

- Няма да отговоря на този въпрос, защото не искам да дърпам дявола за опашката! А ако човек проиграва такива ситуации в съзнанието си рано или късно ще си ги докара на главата. Ще кажа, само че ако си стъпил на верните принципи няма въобще да те си налага да правиш подобен избор! Всички масови престъпления в човешката история са оправдавани с принципи, идеали, общо благо. Спомням си думите на Н. Бердяев, че никоя революция не може да оправдае дори смъртта на една мустаката бабичка. Това кореспондира с принципа за не причиняване на вреда. Фундаментален принцип. Ако го наложиш исторически към която и да е кауза става ясно, че всяка е била по-важна, защото е пренебрегнат. Умът е палава маймуна както са казвали древните индийци.

- В глобалния свят на технологиите, може ли човек лесно да забрави родното място или коренните винаги теглят назад?

- Напротив! Точно заради глобалния свят на технологиите можеш да закараш светът и в най-забутаното балканско село и това е едно от малкото положителни неща, които намирам в света, в който живеем!

- Ако денонощието имаше 48 часа, какви щяха да са за вас другите 24?

- Щях да ги прекарвам в четене! Едно от нещата, с който се гордея, макар че не обичам да използвам този термин е богата библиотека, която успях да събера през години и изпитвам известно безпокойство, че няма да ми стигне времето да попия всичко! Още 24 часа звучи добре!!!

- Нещата без които не можете?

- Гледам да няма такива неща! С риск да прозвучи нахално твърдя, че се опитвам да живея максимално опростено и да не изпадам в зависимости от материални неща. Разбира се ще ми липсват книгите и музиката, но в главата ми вече има достатъчно информация за систематизиране, така че, ако се наложи ще правя това. Даже може да се окаже и много по-полезно, защото в крайна сметка знанието, което придобиваме има смисъл само и единствено, когато стане част от собственото ни поведение иначе е излишен багаж.

- Ако можехте да избирате, къде бихте се събудили в утрешния ден?

- Аз този избор вече съм го направил. Ще се събудя тук и ще се опитвам с божия помощ да правя това, което считам за редно без да преча на другите!!!

Таня Джоева, вестник Труд, 24.07.2010 година

С Любен ДИЛОВ-син, писател, публицист и ексдепутат, разговаря Таня Джоева

- Лобизъм стана една от най-популярните думи напоследък, г-н Дилов. Депутати от управляващото мнозинство често биват уличени в този политически грях. Най-сетне се заговори усилено за закон за лобизма. Вие бяхте един от вносителите на такъв проект. Доколко закон ще реши проблема?

- От времето на 39-ото обикновено народно събрание темата периодично се повдига, за да стигне до под лобистката круша. В 40-ия парламент даже мина второ четене един обединен вариант - нашият с този на Янаки Стоилов.

Убеден съм, че един работещ закон за лобизма - какъвто се надявам, че беше проектът на “Гергьовден” - е изцяло срещу косъма на представителната власт. Няма как депутатството да приеме закон, чийто основен смисъл е да ограничи възможностите за лична изгода от парламентарната дейност…

- Волен Сидеров нарече идеята за закон за лобизма “измишльотина”. Какво да се измисли обаче, за да се ограничат желанията да се подменя общественият интерес?

- Не съм чул Волен, но истината е, че много често се представят проектозакони, които имат само пропаганден характер. Видите ли - правим закон за лобизма.

Убеден съм, че трябва да съществува общ регламент, уреждащ както конфликта на интереси, така и възможността публично да се лобира в частен интерес. И този, и предишният, и по-предишният парламент предпочитат да правят реформите на парче, да симулират мислене по темата. А нещата могат да са доста по-прости - ако не е закон, то да е матрица от правила, която да се приема с устройствените правилници на общинските съвети и правилника на парламента. В доста европейски държави е точно така.

- Да си признаем, лобизмът не се роди с ГЕРБ. Кои са любимите ви примери за лобизъм в предишните години?

- Факт. С ГЕРБ се родиха доста малко неща, следвайки вечната българска поговорка - “напънала се планината…”. Първият ярко лобистки текст за мен е още законът “Лучников”. С желанието да се поправи една историческа несправедливост, каквато е национализацията, реституционното законодателство ощети силно общините в частна полза. Не държавата, а общините. Визирам частта с компенсаторките. Тогава София за по-малко от месец загуби над 600 млн. долара.

А първият закон, приет от парламента на НДСВ при правителството на Симеон Сакскобургготски, беше законът за хазарта. В 40-ото НС, където имах мазохистичното удоволствие да наблюдавам парламентарния живот буквално от първия ред, имаше редица драстични лобистки поправки - в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, в Закона за далекосъобщенията, или т. нар. последна миля, която осигури още 2 г. монополно положение на един от телефонните оператори, в текстове от закона за бюджета и здравното законодателство, уреждащо средствата за бездетните майки.

Ако се напъна, ще се сетя поне десет ярки примера на лобистки поправки в предишното НС.

- Някои сравняват днешната политика с шушукане по кьошетата. На вас на какво ви прилича? И промени ли се обликът й в последната година под ръководството на ГЕРБ?

- Поради някои полицейски технологии и подходи днешното мнозинство шушука даже на ум. Страхът от антикорупционния патос на Бойко Борисов безспорно е здравословен, но пък от друга страна, чиновничеството предпочита нищо да не прави, за да не го упрекнат, че е сбъркало. Очевидно се люшкаме по крайностите…

- В “Гергьовден” бяхте първите, които внесоха шоуелементи в политиката. Не съжалявате ли? Подсказахте на останалите какво да правят или политиката все повече прилича на шоу?

- Ние се опитвахме с добро настроение да предлагаме решение на тежки обществени казуси. Днес няма хумор или ирония. Припомнете си последната ситуация с обвиненията във вампиризъм към Мая Манолова. Ами… не беше смешно. Смешно щеше да бъде, ако се подчертае, че жените вампирки са страшни не защото пият кръв, а понеже нямат отражение в огледалото - гримират се по съветите на най-добрата си приятелка….

- Прав сте - това вече е смешно. Съчувствате ли на депутатите от “Синята коалиция” - от една страна, трябва да крепи управлението, от друга - да го критикува, ако иска да оцелее в политиката? Намират ли сините баланса?

- Ако им съчувствах, щях да бъда депутат сега и също да се занимавам със синхронно плуване в басейн с крокодили.Те избраха тази позиция, “Гергьовден” е част от СК и приемам избора, но няма как да си изкривя душата и да кажа, че ми харесва.

- Има ли бъдеще “Синя коалиция плюс”?

- Разбира се. Моето кредо е, че дори нищо да не става от теб, винаги можеш да послужиш за лош пример…

- Във фейсбук излязохте с интересна идея - сепарета с восъчни фигури на ретро-мутро-герои. Восъчните фигури на политиците къде да ги сложим?

- Да. Идеята е да има и такъв бар, с восъчни фигури на най-прочутите имена от сенчестия преход. В четвъртък вечер вдовиците влизат безплатно - блек лейдис найт. Шегата е мрачна и се извинявам на засегнатите, но ползата за обществото ще е голяма. Имаме склонността бързо да забравяме. А политиците - не ги мислите - те така или иначе непрестанно си обитават някакви техни мавзолеи.

- Защо да не направим и музей с фигури на магистрати?

- Защото мнозина от магистратите - за жалост - са точно на обратния полюс на героизма. Ако има такъв музей, то името му ще е Сбирка на загубените илюзии. Тъжно място ще е.

- Защо се родиха лидерските партии според вас и отмират ли подобни формации без лидера си?

- Хората имат нужда от персонализиране на отговорността. Представителната, опосредена демокрация, им е прекалено сложна . Те не вярват в общата отговорност, защото самите те не се чувстват общо отговорни. Вижте жилищните ни блокове. Отговорността стига до прага, където мнозинството българи си изува галошите…

- След като Цветан Цветанов изпревари по рейтинг Бойко Борисов, може ли да се каже, че ГЕРБ е лидерска партия с двама лидери?

- Много бих искал да видя октопода Паул как избира между снимките на Бойко и Цецо…Според мен работата ще свърши на салата, със зехтин и ачето балсамико…

- Изтърква ли се харизмата?

- Ако гледаме Миро и Галя поотделно, хич не изглеждат изтъркани. Но България е прекалено малка, за да се поддържа дълго време очарованието на една личност. Трябва хитър мениджмънт на очакванията и ярък талант.

- Преди парламентарните избори бяхте суров към Бойко Борисов с думите: “Каквото е казал, все не е станало, а каквото и да е казал, се е отметнал след 30 минути от него.” Добре ли е обаче да се сменят намеренията на цяла управляваща партия? Някои виждат и положителни елементи в тази подвижност - властта се съобразява с обществото.

- Винаги съм бил суров към всеки управляващ, независимо от личните ми симпатии. Но уважавам хора, които не се страхуват да кажат “сбърках, променям си мнението”. Вярвам в добронамереността на Бойко и му съчувствам за позицията, в която се насади. Но това е лично, за премиера Борисов няма как да имам съчувствие.

- Вие бихте ли написали много добър пет на управлението?

- За жалост хората пишат оценките със съдържанието на джобовете си. В този смисъл петобалната система е мизерна. Това, което не достига на правителството, е способността да убеди хората, че трябва да понесат лишения в името на по-добро бъдеще. Да ги сплотява.

Ужасно много липсва солидарност, а правителството на ГЕРБ е поредното, което идва с огромен потенциал в тази посока, но предпочита да не го развива, а да си кара постарому - на нашите и вашите. Те пък, оказва се, са все едни и същи…

- Липсва ли въображение в днешната политика?

- Липсва смелостта на мечтите. Политиката за мен е 80% способност да накараш чиновниците да работят по-добре и 20% мечти…

- Ако сега сте депутат, ще ви бъде ли скучно в парламента в компанията на толкова мълчаливци? Или това ще ви предизвика да бъдете по-нападателен?

- Сега съм водолаз. Предпочитам това мълчание. Но не бъдете много строги с депутатството - във всеки парламент “бекбенчърите” са мнозинство. Това са хора, чието предназначение е да слушкат, папкат и натискат правилното копче. На кого да се сърдим за избора им освен на онези, които са ги избрали? Политиката ме е научила да уважавам изборите на народа, независимо дали ми харесват.

- Ще имаме ли четвърто правителство с пълен мандат?

- Ако самата партия ГЕРБ, след като спечели президентските избори, не поиска предсрочни парламентарни, не виждам какво друго би могло да я свали от власт.

- Трябва ли днешните българи да формулираме национален и духовен идеал?

- След като не го правим, значи нямаме необходимост. Тъжно, но факт. Вероятно ни трябва време… Няма как да вкараме Венера Милоска в чалга бар. Няма ръце, милата - няма да може да щрака с пръсти!

www.Eurochicago.com

По данни на официалните иниституции, в чужбина живеят между 3 и 4 милиона българи, от които над 1 милион са напуснали страната след 1989 г. По повод на предстоящото изработване на нов Изборен Кодекс, който ще е от важно значение за нашата диаспора, www.Eurochicago.com се обърна към различни български партии с 5 еднакви въпроса. Вчера ви запознахме с отговорите на ВМРО (линк), а днес ви предлагаме мнението на  председателя на ПП „Движение Гергьовден” д-р Петър Стоянович. Очакваме, че и другите партии скоро ще ни изпратят становищата си. Не можеш да говориш за национално-отговорна политика и да нямаш оформена стратегия за тези почти 4 милиона българи разпръснати по света.

Д-р Петър СТОЯНОВИЧ, Председател на „Движение Гергьовден”

В момента се подготвя ново изборно законодателство – изборен кодекс. Българите живеещи в чужбина от години настояват за възможността да избират народни представители, еднакво със сънародниците си в страната – право, което се гарантира и от член 26.(1) на Конституцията. Подкрепяте ли възможността да се регистрират избирателни листи и независими кандидати в 32-ри многомандатен избирателен район „чужбина“, както в районите в страната?

Вероятно имате предвид предложението на „Движение Гергьовден” от далечната 2005 г. за създаване на отделен избирателен район за българската диаспора в чужбина? Тогава ние го нарекохме „виртуален” и имахме предвид гласовете на българите из света да се събират, условно казано, в една виртуална урна и да изпращат в Народното събрание свои представители. И днес смятам, че това е не само необходимо, то е и закъсняло. Защото никой не познава по-добре проблемите на емигрантите от самите тях. И, в същност, с подобно представителство понятието „емиграция” ще загуби част от своята далечност, ще скъси дистанцията, ще направи стотиците хиляди българи зад граница част от решенията в държавата.

Уви, и тогава, и сега, „Гергьовден” не намери разбиране сред управляващите. За миналото правителство това е обяснимо по чисто партийни подбуди – подобен нов избирателен район щеше да даде едно справедливо разпределение на външните гласове и да балансира, като намали гласоподавателите на ДПС. Днес има безспорно добро намерение за нов диалог с масивната и просветена общност българи в Европа и САЩ, но дали правителството ще има готовност за конкретни законодателни стъпки, остава да видим. Гласът на българите зад граница трябва да се чува. Затова „Движение Гергьовден” ще подкрепи всяко разумно и ефективно предложение в изборното законодателство.

Подкрепяте ли въвеждането на гласуване по интернет в страната и в чужбина, подобно на други европейски държави (Швейцария, Испания, Франция, Португалия, Австрия, Естония и пр.)?

С две ръце! При „Гергьовден” – една партия на динамични, самостоятелни и млади хора, такъв въпрос е с предрешен отговор. Бяхме правили солидни анализи още в края на 2003 г. за световния опит при гласуването по интернет. Тогава помня, че имаше и няколко незадоволителни практики, които направиха от нашето предложение едно екзотично намерение, но ние продължаваме да настояваме за въвеждането му. Да, вероятно ще има известни трудности, но така е с всяко нововъведение, особено в една държава с такива социални и образователни дисонанси като нашата. Интернет гласуването автоматично „вкарва в играта” модерни и мотивирани хора, повдига нивото на избирателя и в немалка степен намалява риска от фалшификации. Е, в ромските махали и в малките села има реална опасност от поява на интернет-тартори, които да гласуват от името на безпросветните, на купените, на безразличните… Но демокрацията и правовата държава не са коледен подарък, те са ежедневен процес на доказване и извоюване.

На последните парламентарни избори, избирателната активност на българите по света и по-специално в страните от Европейския съюз, нарасна 4 пъти. Подкрепя ли Вашата партия предложението да се забрани възможността за сформиране на избирателни секции извън дипломатическите представителства?

Още в началото ми се искаше да внеса едно уточнение – разговаряме с Вас върху възможни намерения на сегашното правителство в изборното законодателство. Но Вие знаете ли какви са точно те? Аз се интересувам много, но засега си оставам само с интереса… Никой от нас, и тук и в чужбина, не е запознат дори повърхностно с проектите. А нали до вчера скачахме срещу предходните две правителства, че не обявявали публично и навреме важни за нацията въпроси? Времето напредва, сезонът на отпуските е в пълен ход, държавата ще заработи ефективно едва през октомври, тоест до изборите догодина има кажи-речи 12 месеца.

Обратно на въпроса Ви: отговорът за секциите извън дипломатическите представителства вероятно не може да има еднозначен отговор. Иначе – да!, колкото повече, толкова по-добре! Но е естествено въпросът да се погледне и от финансовата му страна, и от възможността за гарантиране навсякъде на представители на държавата… Логично е… Защото, знаете какво стана последният път в Турция, когато в много секции нещата се развиваха на самотек и при съмнителна обективност! Аз се утешавам с друго: когато се въведе гласуване по интернет и гласуване по пощата, огромна част от българите тук и навън ще имат лесен и удобен начин да дадат гласа си. И аз дълги години съм гласувал зад граница, в зората на демокрацията, и познавам тази мъка.

Законът за българите живеещи извън Р. България, обнародван в ДВ, бр. 30 / 11.04.2000 предвижда (чл. 17) създаването на Национален съвет за българите в чужбина, състоящ се от 9 човека, 5 от които са представители на българите зад граница и имащ законодателна инциатива. 10 години и 4 правителства по-късно, Националният Съвет така и не е сформиран. Не са създадени и консултативните обществени съвети към дипломатическите представителства на страната, предвидени в същия закон (чл. 5 ал.3). Каква е Вашата позиция? Kаква трябва да бъде държавната политика към българите живеещи извън страната?

Като Началник на Кабинета на външния министър в правителството на ОДС (1997-2001) имах много вземане-даване с емигрантския въпрос. Тогава си позволих дори да предложа назначаването на нарочен заместник-министър на външните работи, който да отговаря само за „външните българи”, така го нарекох тогава по примера на балканските ни съседи. Още тогава и министър Надежда Михайлова и моят колега, зам.-министър Марин Райков, имаха разбиране за тази необходимост. Време не остана… Кабинетите на Сакскобургготски и Станишев не подеха инициативата. Едва днешното правителство намери кураж да изведе пред скоба този въпрос, назначавайки дори министър без портфейл. Това е важна крачка напред, която „Движение Гергьовден” оценява високо, макар понякога да имам чувството, че Божидар Димитров е оставен да се оправя сам и както може.

Колкото до Националния съвет, ако не се бъркам – по чл. 17 от закона – той няма законодателна инициатива сам по себе си (лицата, които имат законодателна инициатива, са лимитативно изброени в Конституцията). Днес той има съвещателни функции, подготвя чрез съответния министър, който е негов член, и внася за обсъждане в Министерския съвет законови изменения и допълнения, засягащи българите извън граница. Разбира се, че такъв орган трябва да се създаде, той е необходим, да не говорим, че го предвижда законът. Не съм вътре в кухнята, за да преценя дали именно в този си вид Съветът би работил най-ефективно или ще има нужда от известна промяна. Но създаването му със сигурност ще насърчи участието на българите извън България в защита на техните законови права и интереси.

Българското законодателство, единствено в Европейския Съюз, ограничава пасивното избирателно право като не дава възможност на български граждани, имащи и друго гражданство, да бъдат избирани за народни представители. Същевременно, след приемането на страната ни в ЕС, чужди граждани, непритежаващи българско гражданство, могат да са кметове в България и дори български евродепутати. Бихте ли подкрепили промяна на чл.65.(1) от Конституцията “За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство”?

Дано не греша, но май България не единствена в Европа, която да ограничава правото на чужди граждани да избират народни представители. Като е важно да имаме предвид, че това ограничение е в две посоки: за гражданство на държава-членка на ЕС и за български граждани с гражданство извън ЕС, например САЩ. Всички граждани на държава-членка на ЕС могат да гласуват на местни избори и на избори за ЕП и да бъдат избирани в такива избори без ограничение. Това произтича от правото на ЕС и от свободата на движение на хора в рамките на ЕС. Счита се, че такива граждани имат права (например право на собственост) и трябва да могат да го защитят в определена община. И така някой нашенец, живеещ, например, в Белгия, може да гласува там на техните местни избори или на изборите за Европарламент, ако спазва техните ограничения, тоест има уседналост.

По-различно е по отношение на изборите за парламент, тук всяка държава в ЕС има свои ограничения, като в повечето случаи не се допуска да гласуват чужди граждани (а в някои въобще е забранено двойното гражданство). Българската практика се е доказала като работеща и отчита регионалната специфика: при нас да избира и да бъде избиран в Народното събрание може само български гражданин, без друго гражданство – независимо дали на държава от ЕС или не. От другата страна на океана е възможно българите да не разберат желязната логика на тази част от закона, но отсам, близо до Босфора, нещата изглеждат другояче.

ПУБЛИКУВАМЕ ОТГОВОРИТЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ПП "ДВИЖЕНИЕ ГЕРГЬОВДЕН" Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ НА ПЕТТЕ ВЪПРОСА, КОИТО НИ БЯХА ИЗПРАТЕНИ ОТ АДМИНИСТРАТОРИТЕ НА САЙТА WWW.EUROCHIKAGO.COM ОТНОСНО ПРОМЕНИТЕ В ИЗБОРНОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО, КАСАЕЩИ БЪЛГАРИТЕ ЗАД ГРАНИЦА. НА ПОСОЧЕНИЯ ПО-ГОРЕ САЙТ МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ ПОВЕЧЕ ЗА ТОВА КАКВО ВЪЛНУВА НАШИТЕ СЪНАРОДНИЦЕ ОТВЪД ТЕРИТОРИАЛНИТЕ ПРЕДЕЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, КАКТО И ОТГОВОРИТЕ НА ПОСТАВЕНИТЕ ВЪПРОСИ НА ДРУГИ ПАРЛАМЕНТАРНО И НЕПЕРЛЕМАНТАРНО ПРЕДСТАВЕНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ПАРТИИ У НАС.