Лилия Цачева, вестник Труд, 05.05.2012 г.

С писателя, журналиста и лидер на "Гергьовден" ЛЮБЕН ДИЛОВ-син разговаря ЛИЛИЯ ЦАЧЕВА

- Г-н Дилов, Гергьовден е в неделя. Кой е змеят, кой държи копието и кой агнето? И агнето може ли да избяга от ножа?

- Змеят често е онова, което ни гледа сутрин от огледалото в банята. Във всеки един смисъл, това е сигурно най-древният и най-траен дуалистичен символ - човекът, който се бори със змея. Има го на Мадарското плато, има го в Индия. Дори при древните маи, само че там няма кон и змията е силно перната. Казва се Кетцалкоатъл и твърдят, бил бог на добрата дикция и добрата памет. Дори християнската църква не успява да погълне този образ и мит и го интегрира сред каноничните си икони, като не много ясния офицер свети Георги Кападокийски...

- А според вас какво от всичката тази символика ще почитат българите в неделя?

- Традиционно по тревите на нашата памет свети Георги е покровител на овчарите и войнската храброст. Агнето, което сторваме курбан, слива митологично кръвта си и с Божия агнец, самопринесъл се за изкупление на нашите грехове. Нещата са много смесени и в това е изключителният им чар. Трябва да видите как празнуват Гергьовден в Якоруда например. Мюсюлмани и християни - заедно. Рамо до рамо попът и ходжата. И доста радостни роми наоколо за цвят и като надежда, че радостта от живота надживява верските различия. За мен обаче това си остава ден на малката жертва. Така го свързвам и с политиката - както овчарят на Гергьовден отделя от стадото си толкова агнета, колкото може да си позволи, така и човек трябва да отделя за обществени дела толкова време, средства и усилия, колкото може да си позволи. И да не чака нищо обратно освен надежда за общо добруване, здраве и берекет.

- Защо ГОРД (Гражданско обединение за реална демокрация)? Освен че със Слави Бинев сте приятели, разбира се. Звучи като реплика на ГЕРБ, дори и цветът на колана по бойни изкуства май е един и същ. И къде ще е ГОРД по скалата ляво-дясно? Твърди се, че ще е опозиция на ГЕРБ, а те твърдят, че са десни.

- В "Гергьовден" гледаме с голяма симпатия на този проект, защото стартира като място, където хора с различни, дори често противоположни, политически убеждения се опитват да се противопоставят на потъпкването на демокрацията и да предлагат решения на казуси, с които управляващите не могат да се справят. Не мисля, че има друга реплика към ГЕРБ освен "не разселвайте чиновниците", "не харчете Сребърния фонд", "не приемайте ужасната водолазна наребда", "не допускайте Закона за конфискацията в този му вид, което ще го превърне в 118-ия закон на ГЕРБ, съборен от Конституционния съд". Колкото до политическата ориентация - поне това, което видях и чух на публичното представяне на ГОРД на 22 април, беше, че най-сериозната подкрепа дойде от Европейските консерватори и либерали. Не съм сигурен, но Радж Дева (евродепутат, британски консерватор - б.р.), който загуби с няколо гласа битката за председателството на Европейския парламент, е вторият или третият човек след премиера на Великобритания Дейвид Камерън в момента. Подкрепата на тези хора беше недвусмислена. Вярно е, че със Слави сме приятели от деца. Но това само ми помага пръв да му кажа, ако нещата се оплескат и тръгнат в посока, различна от заявената досега.

- Ако ще се борите за "реална демокрация", сега каква е? Виртуална? А и демокрацията в политологията е пряка и представителна, други видове засега няма.

- Не ми се иска никого да обиждам преди празниците. Да опишем днешната демокрация като цветна. Като Цветанова... Този парламент е рекордьор до момента по върнати текстове от Конституционния съд. Очевидно управляващите имат тежки проблеми с конституцията, независимо от коя правна школа са - кюстендилската или плевенската. Единодушна е оценката - и вътрешна, и външна, че последните избори бяха най-компрометираните по отношение на демократичността им във всяко едно отношение. Няма да ви стигне вестникът, да разкажа само нарушенията, на които аз бях пряк свидетел.

- Това "Г" от "гражданско", което се меси във всички политически абревиатури в последно време, не ви ли смущава? Обединенията най-често са граждански. На мен ми звучи като модерен рекламен трик, нещо като "без парабени" от рекламите за крем и дезодорант, "без консерванти", "от истинско мляко", все едно другото изобщо е мляко...

- "Г" е странна буква. Любима ми е, защото прилича малко на бесило. Съдържа посланието към политиците - memento mori (помни, че си смъртен). Припомня, че единственият закон, нужен, за да бъде публично "обесен" някой, е законът за гравитацията. Иначе движенията биват граждански и движения на отделни граждани. Тъжната констатация, която трябва да направим, е, че има много движения и все по-малко граждани. Утре е Гергьовден, онзи ден беше световният ден на свободата на словото. Да си спестим като колеги припомнянето на кое място е България в момента според класацията на "Репортери без граници".

- През 2009 г. казахте, че май ни трябва повече колективна психотерапия, вместо нови партии. Какво се промени оттогава? Няма ли и сега прекалено партийно предлагане при свито търсене?

- Имаме премиер, който въпреки чуденето реален човек ли е, чутовен герой, или спам, ни осигурява с пълни шепи тази психотерапия. Аз го уважавам за това, а често съм му направо фен.

- Кое не харесвате повече - националния отбор по футбол или правителството? Неотдавна казахте, че ако ги разменим, нищо няма да се промени нито във футбола, нито в управлението?

- Мисълта е стара и е май валидна за всяка власт, не само българската. Все пак най-добрите страни по футбол са страни с утвърдена демокрация. Дори Бразилия, на фона на общата картина в Южна Америка, може да бъде давана за еталон. Но ако ме питате така директно, все пак бих искал да имам възможност за трети избор. Гимнастика например... Мисля, че бих заменил Данчо Йовчев с някой вицепремиер.

- Тези дни пак се зачекна темата за Закон за българския език. Като писател, журналист, политик - може ли езикът да бъде вкаран в закон?

- Не, моля ви! Ако ще е като закона за конфискацията... Но пък си мисля, че спешно трябва създаването на практика за държавна подкрепа за превод на българска литература по света. Можем да научим много от норвежците в тази посока. Имат уникален институт, който насърчава популяризирането на националната им култура по света. Мисля, че колкото и да са самоотвержени усилията на Вежди Рашидов, не стигат. Може би дори да започнем с прилагането, а не със заобикалянето на Закона за киноиндустрията, който миналият парламент прие, а омразната тройна коалиция спазваше. Добре би било да се възстанови практиката за пряката помощ за читалищните и училищните библиотеки. Ако си спомняте, ние не успяхме за пореден път да се преборим за намаляване или нулева ставка на ДДС върху книгите и учебниците, но поне се преборихме за средно по 3 млн. лв. годишно за библиотеките. Това беше в помощ и на езика, и на училищата и читалищата, и на издателствата. Хайде да вземем да прилагаме вече направеното и измисленото, а закон за езика не е нужен. Доста по-умен човек от мен е казал: "Ако забраниш на един народ да псува, ти му забраняваш да псува и правителството."

- Страстен пушач сте, от 1 юни обаче влиза пълната забрана за димене на обществени места. Как ще се справяте? Не станахме ли малко по- католици от папата?

- Точно подготвямe специален брой на "L`Europeo" по темата. Аз самият съм страстен пушач и страстен защитник на правото на непушачите да не бъдат тровени. Но държа и на обратно отношение. Има нещо много цинично в това да се преследва със закони пушенето, а да не забраняваш производството и разпространението на цигари. Даже напротив - да чакаш да напълниш хазната с акцизи! Нека приемем две хипотези - пушачът е наркозависим човек - първата. И втората - пушенето е порок, като хазарта например. И в двата случая има регламентация, която определя места, начини, третиране. Да, да не пречиш на другите, но да можеш да разполагаш с живота си, да вземеш информирано решение. Защо да няма клубове за пушачи? Има за суингъри - двойки, които си разменят партньорите. Това по смисъла на ред морални и верски кодекси е по-осъдителен порок. Кретенията на противниците на тютюнопушенето стига дотам, че забраняват на публични места пушенето на електронни цигари. Аз не очаквам от това правителство проява на здрав разум. Просто няма достатъчно прецеденти в тази посока. Но се надявам на достатъчна силна група хора, която да може да задейства механизмите на Конституционния съд, както стана в Германия. Да запази правото на избор, правото на това да имам порок. В най-общ смисъл - ако аз нямам порок, как ще се разбере праведните колко са праведни?

Визитка

Любен Дилов е роден на 19 ноември 1964 г. в София.

Журналист, писател, сценарист.

Един от създателите и идеолозите на предаването "Ку-Ку".

Учредител и председател на движение "Гергьовден".

Депутат от ОДС в 40-ото народно събрание.

Главен редактор на сп. "L'Europeo".

Разведен, с три деца.

Любен Дилов-син, Председател на ПП "Движение Гергьовден"

От някои от говорилите досега разбрахме, че днес всички ние ме като гребци на галера, галерата България, носена от случайни течения, духана от чужди ветрове. Въпросът е какво да правим. Дали да се опитаме да влияем на посоката и управлението, или да продължим да треперим, държейки веслата и надявайки се на кормчията да не му хрумне, вместо футбол и тенис, да кара водни ски...

Имам един подарък и връчвайки ви го, който искам да ви разкажа една притча. Тя е част от идеологията на Гергьовден... Един овчар си поръчал три икони. Едната като тази - традиционна. Свети Георги убива змея. Другата – по-странна: Змеят е отхапал главата на Свети Георги, и третата – още по-странна – Свети Георги е впрегнал змея и заедно орат нива.

- поуката е, че от всяка ситуация има три възможни изхода – два очевидни и един интелигентен. Ние в Гергьовден смятаме, че ГОРД е един интелигентен изход от зациклилата българска демокрация и затова не просто го приветстваме, а виждаме общ път заедно. Ние знаем, още – че твърде често змеят е онова, което Свети Георги гледа в огледалото сутрин, докато се бръсне. Затова е важно не само с кого вървиш по пътя, но и с кого си сутрин в банята…

- Ще продължа с овчарските мъдрости. Те са много полезни – ето например едно нещо, което – за разлика от финансовия министър - всеки овчар знае: От една овца можеш да получиш вълна, мляко, сирене, месо и костно брашно, но… никога всички тези неща едновременно!

- Това което одобряваме в ГОРД е, че е клуб на личности. В Гергьовден не харесваме много - много големите партии. Знаем, че ако една партия може да ти обещае всичко, тя вероятно може и да ти вземе всичко. Не е да не се е случвало в българската история. Харесваме и факта, че ГОРД обединява хора с различни идеологически възгледи, но събрани от идеята, че демокрацията е ценност, която трябва да се охранява и развива. Че тя е отговор не на въпроса на къде вървим, а как вървим. Как заедно взимаме важните решения в живота си. Ние харесваме това обединение на усилия, защото виждаме, че България е малка страна и няма как само от една партия да бъдат излъчени достатъчно професионалисти, които да посрещнат всички предизвикателства на времето, в което живеем. Или, казано с езика на управляващата в момента класа: всеки пожарникар знае, че ако една къща гори – даваш пожарогасители и кофи с вода на всички живеещи, а не само на тези от твоята партия..

- Искам с няколко думи, вместо – поздрав – да ви предам най-важното ни гергьовско послание. Какво правим ние с вас – хора, успели в личните си поприща, тук? Защо се занимаваме с политика, където губим време, усилия, пари и приятели? Една от най-важните гергьовски доктрини е концепцията за „малката жертва”. Така, както овчарят принася на Гергьовден в курбан на надеждите си за по-добър живот, толкова агнета, колкото може да си позволи, така и ние трябва да се занимаваме с политика. Да жертваме за обществени дела от ограниченото си време, сили и средства толкова, колкото можем да си позволим... Не повече, но не и по-малко!

- Известно е, че овчарите имат малко предмети и всеки от тях може да послужи за поука. Един такъв предмет-метафора е безопасната игла. Вижте я… Нашият живот прилича на безопасна игла. Когато сме млади и безстрашни, ние сме изправени, остри и блестящи –, като изправена безопасна игла, като копието на свети Георги. Постепенно нуждата да свързваме двата края ни превива все повече и повече… Навежда ни, все повече и повече…докато накрая ги свържем тези пусти два края и от копие сме се превърнали в безопасна игла. Да. Тя е полезен предмет. Можеш да си вържеш гащите с него, но това ли искаме да своя живот? Да бъдем едни безопасни предмети?! Това ли са границите на мечтите ни – да си вържем гащите?

- Посланието на Гергьовден днес към  ГОРД е кратко и, доколкото може да се каже, след като аз го произнасям – ясно: Бъдете горди, не бъдете безопасни игли, бъдете овчари на собствените си надежди, на собствения си живот. Време е този лош сън с непрестанно повтарящите се пишман-месии в българската политика да спре! И братята евреи чакат месията вече 3000 години, но имат благоразумието да не го дочакват. Докато ние на всеки четири години го посрещаме, разпъваме и блеем в очакване на новия месия. Повечето от събраните тук сме господари на собствения си живот и сме получили това, което заслужаваме – според усилията и късмета си. Но българите заслужават повече! Те заслужават много повече от онова ,което често си самопричиняват и ние сме длъжни да им помогнем, така както бихме помогнали на свой брат! Бъдете ГОРДи с брата до себе си, горди с малките жертви, които предстои да направим, с пътя, който ни чака! Да тръгваме, сестри и братя и Бог ще е с нас, защото вижда, че са чисти помислите ни!                                                    

Биляна Рилска , вестник Дневник

На 22 април ще бъде тържественото представяне на Гражданското обединение за реална демокрация (ГОРД). Сред създателите на движението е Любен Дилов, на когото изпратихме въпроси за участието му в политиката, за управляващите и за новото движение.

С какво политиката привлича интелектуалец и артист като Вас?

- Трудно е да кажа "привлича". В политиката губя време, пари и приятели... Но смятам, че хората трябва да имат заявени граждански позиции, иначе критиката им нищо не струва. Когато казваш "как не трябва", длъжен си да кажеш и "как бих го направил аз" – ако те разберат и подкрепят, тогава си длъжен да се опиташ да го направиш. Плащам си данъците – съответно имам мнение за това как да бъдат харчени парите ми от държавата. Това е политиката. Не повече, но не и по-малко.

Имате ли приятели сред т. нар. професионални политици? Кои? За какво си говорите с тях?

- Да. И това не са лидери на партии. Усещам много от депутатите на ОДС, с които бяхме в Народното събрание, за свои приятели. Най-много ценя тези, които имат професии извън политиката – лекари, инженери и пр. Смятам, че трябва да имаш поприще, което е извън политиката и ти дава сили и сигурност, че има къде да се върнеш, когато "службата свърши".

За коя своя политическа постъпка съжалявате? Коя случка Ви кара да се смеете? Коя Ви е накарала да се чувствате горд?

- Не съжалявам. Както казвал шопът, като се връщал от пазара в Елин Пелин, където го били, ограбили и изнасилили – "от друга страна, човек се учи" (смее се). По време на един предизборен дебат за местни избори в София бях зверски уморен и от известен фитнес инструктор поисках нещо, което "да ме вдигне" преди дебата. Излъчваше се по Би Ти Ви, участваха Стефан (Софиянски), Надежда (Михайлова), Стоян Александров и Лучано (Васил Иванов)... И този шемет да вземе да ме натъпче с някакво производно на ефедрин. Бях станал като тролей – можех да се хвана за жиците. Тогава пред един милион зрители ръснах онази глупост за кучетата. Стефан разказваше за програмата за кастрация на общината, а аз го прекъснах, че бездомните кучета не ни таковат, а ни хапят... Голяма простотия! Стана виц после, разправя се и до днес. Сега се смея, но си давам сметка, че на Стефан дължа много извинения. Особено на фона на управниците на София, които дойдоха след него!

Иначе съм наистина горд по работата си по Закона за Черноморското крайбрежие заедно с Тодор Батилов (депутат от "Атака" в предишното Народно събрание), по закона за лобизма с Ася Михайлова и от цялостната си позиция по закона за културното наследство. Разбира се, гордея се и с политическата доктрина на "Гергьовден". Мисля, че няма по-човешка и философска програма за участие в политиката от доктрината на "Гергьовден" от 1999 г.

Какво у Слави Бинев цените толкова, че да се присъедините към ГОРД? Защо не отидохте в ГЕРБ. Разликата е само в две букви?

- За мен ГЕРБ е изкуството да вярваш в колективната правота на индивидуалното невежество. ГОРД не е политическа партия, а клуб, в който участват хора с различни, а понякога с противоположни политически убеждения. Обединява ги това, че демокрацията е ценност, която трябва да бъде съхранена. И още – че ако в името на повече икономическа сигурност си готов да загубиш малко свобода, обикновено губиш и двете.

Как ще обясните на изненаданите това, че попаднахте в една компания с хора като Чавдар Чернев, Тихомир Чернев, Михаил Михайлов, Румен Ралчев и ген. Стоян Андреев?

- Коректността изисква да споменете и Чапа (Георги Чапкънов), Любо Ганев, проф. Валери Стефанов, Илия Илиев, Стъки (борецът Станислав Недков), Владо Пенев, Николай Овчаров, Николай Бухалов, Краси Дачев, Вальо Михов, генерал Лазаров, професор Яръмов, Петьо Заберски, Крум Савов, Устата, Пеньо Грозев и още куп достойни и успели българи.

Нямам никакви основания да се срамувам или притеснявам от имената, които цитирате. Нещо повече – ако трябва да го кажа с ръка на сърцето, трудно ми е да си представя по-добър вътрешен министър от Чавдар Чернев. Самият факт, че нито една от управлявалите партии не му предложи този пост, за мен е диагноза за политическата класа. Тези хора може да имат политически идеи, с които не съм съгласен, но не мога да не ги уважавам като личности.

Имам аз един въпрос – не към вас, а към хората, четящи това интервю: Вярвате ли, че в България с около два милиона трудоспособно население една партия е в състояние сама да извади от редиците си достатъчно подготвени хора, които да посрещнат предизвикателствата на времето, в които живеем?

ГОРД декларира: "Ние ще се борим със законни средства за държава със самочувствие и силен глас на световната сцена, която да устоява с достойнство националните си приоритети, а не да е смирен подгласник на външни повели. Ние ще постигнем сплотена нация, излязла от демографската катастрофа и заслужено наредила се сред най-успелите европейски народи." Постижими ли са тези цели и в каква перспектива?

- Метафорично казано - цели се в звездите, ако искаш да уцелиш поне Луната. Иначе вярвам, че една политика, основана на разум, прагматизъм и християнски добродетели, може да постигне десетократно увеличение на стандарта на живот в рамките на 25-30 години. Не казвам, че това е по силата на една партия, но един политически клуб може да зададе посоката, така както в следвоенна Германия групата "47" зададе посоката за излизане от невероятната духовна и икономическа катастрофа, в която я остави нацизмът.

Като човек на словото и спектакъла как преценявате сценичния талант на премиера Бойко Борисов?

- Въпреки честото усещане, че имаме спам, а не премиер, намирам господин Борисов за гениален по отношение на публичното си присъствие. Познавам го и не мога да не оценя умението му да играе едновременно и по Брехт, и по Станиславски. С мащабни, площадни жестове и с невероятен психологизъм в обитаването на собствения му образ на мачо, уморен от битка с несгодите и наследството на тройната коалиция.

Той дава с пълни шепи на българите онова, от което най-много се нуждаят – визията за национален юнак, стъпил с единия крак на Витоша, а с другия на Балкана. Очаквам скоро да започне и изграждането на метростанция "Подуене".

Ако имахте възможност да промените това правителство, кого бихте уволнили и кого бихте запазили?

- Стига бе?! Сериозно ли мислите, че в това правителство има министър, от чиято смяна нещо ще се промени? Рокадата на здравните министри не е ли доказателство?

По-скоро е валидно правилото, че ако смените целия министерски съвет с националния отбор по футбол, нищо няма да се промени нито във футбола, нито в политиката... Да живеят тигрите от Банкя!

Бихте ли се върнали в парламента? А става ли Ви се министър, например на културата?

- Да на първия въпрос. Дори само за да премахна малоумната наредба за водолазната дейност. По втория - не вярвам, че има нужда от отделен министър на културата. Бих слял три министерства – спорта, културата и туризма, на едно място, а външните работи и военното министерство - аташирани към президента. Казвам го съвсем сериозно. Той и без това се меси постоянно там. Могат да бъдат запазени канцелариите и ресорните заместници, но нямаме нужда от фигурата на министъра.

Време ли е за ново "Ку-ку", или ще чакаме ново поколение да го направи?

- В момента куку поколението е част от мейнстрийма, най-изявените лица на българските медии днес са били по някакъв начин свързани с "Ку-ку" и "Каналето" в периода 1990 – 1998. Новото ку-ку ще дойде от ъндърграунда. Вероятно съществува някъде, но още не сме го забелязали. "Преобличането" на Паметника на съветската армия беше чудесен пример, че духът му е жив. Има ли го Духът, ще се появи и Словото. Така пише в Библията!